Новият Oтмъстителите - филм за възрастните, които завинаги остават деца
С мъжа ми сме почитатели на Marvel Universe и не сме пропущали филм и сериал в последните 10 години. Очакването на „ Отмъстителите: Война до безкрайност ” беше голямо, като месец преди този момент си организирахме на всичките три етапи, изчетохме каквото не ни беше ясно, тъй че отидохме безусловно готови.
Това, коeто мога да кажа за „ Отмъстителите: Война до безкрайност ”, е, че на финала не знаех на кой свят съм. Филмът дава на фена тъкмо това, от което той има потребност, че и повече. Всъщност толкоз, че има не един и два случая на припаднали хора по киносалоните, съкрушени и опустошени души, на които им се желае да могат да прескочат една година до 3 май 2019 година – тогава е датата на „ Отмъстителите 4 ”, който към момента няма заглавие.
На първо място, за хората с по-малки деца. Както прочетох в едно ревю, филмът е кървава баня без капка кръв. Така е. Има ужасно доста деяние, динамичност, епични борби и нито една капка кръв. Въпреки това е неуместно да заведете 5-6-годишно дете – видяхме 2-3 такива в салона и те надлежно напуснаха. Филмът не е детски, той е за безконечни деца. Има огромна разлика. С кръв или без, пада крепък пердах, жертви, има сцени на страдалчество, децибелите са на ръба, на идващия ден си като зашеметен. С две думи, имайте благосклонност към всички и не си водете дребните деца на „ Отмъстителите: Война до безкрайност ”.
От самия сюжет нищо няма да издам, което да не се знае към този момент от филмовия откъс. Танос, вселенският изверг, се завръща на Земята (и други планети), с цел да събере шестте камъка на безкрайността и по този метод да овладее всички космополитен сили, като задачата му е освен да получи една гола власт, ами да разполага с живота и гибелта във Вселената. Моралните му претекстове да е неприятният, са доста в модата на антигероите – Танос, който в предходните си появи беше просто едно зло, тук буди състрадание и благосклонност.
Всички супергерои в трите етапи на Marvel са тук (без двама), т.е. има към 25 основни герои. Това, което прави в действителност мощно усещане, е, че присъединяване на всеки е запаметяващо се и уравновесено с това на останалите. Това не е филм на Железния човек, Капитан Америка, Хълк и Тор. Сюжетът е уравновесен и откъм тъждество на половете, и етнически. Нещо, което става все по-важно за Холивуд. Целта е реализирана без диря от насилена политкоректност.
Откъм резултати, епични подиуми на борби, галактически и земни, филмът е идеален. Лично за мен обаче това не е най-хубавият филм на Marvel, само че при тази тълпа от супергерои няма и по какъв начин да бъде, тъй като нямаме секунда време да се замислим върху освен това от девиза „ Един за всички, всички за един ”. Тук концепцията е да си тръгнеш замаян и наелектризиран от резултати и деяние и тъкмо това се случва. Няма нищо, което бих разкарала, с изключение на някои глуповати шегички, с които е присъщ Спайдърмен.
Това, което ме подлуди (за добро), беше финалът и после чакането на сцените пост-кредит. Най-верните почитатели на Marvel знаят, че с цел да си получат дребната доза отпратка отсега нататък, не трябва да се отлепят от стола, до момента в който не се източи и името на последния шофьор на продукцията. Тук тези подиуми не са в средата на заема, а в самия му край. Това е направено преднамерено, с цел да ни мъчат и да си задаваме въпроса ще има ли въобще нещо напред. Отговорът е повече от приемлив!
Сега остава да дочакаме март 2019 година и „ Капитан Марвъл ” и да разберем къде, по дяволите, е била през всичките тези 10 години (или по-точно защо е защитавана в тайна). Защото по всичко наподобява, че в следващия епизод на " Отмъстителите " супергероите ще имат огромна потребност от нея, когато и да се намира тя...
Това, коeто мога да кажа за „ Отмъстителите: Война до безкрайност ”, е, че на финала не знаех на кой свят съм. Филмът дава на фена тъкмо това, от което той има потребност, че и повече. Всъщност толкоз, че има не един и два случая на припаднали хора по киносалоните, съкрушени и опустошени души, на които им се желае да могат да прескочат една година до 3 май 2019 година – тогава е датата на „ Отмъстителите 4 ”, който към момента няма заглавие.
На първо място, за хората с по-малки деца. Както прочетох в едно ревю, филмът е кървава баня без капка кръв. Така е. Има ужасно доста деяние, динамичност, епични борби и нито една капка кръв. Въпреки това е неуместно да заведете 5-6-годишно дете – видяхме 2-3 такива в салона и те надлежно напуснаха. Филмът не е детски, той е за безконечни деца. Има огромна разлика. С кръв или без, пада крепък пердах, жертви, има сцени на страдалчество, децибелите са на ръба, на идващия ден си като зашеметен. С две думи, имайте благосклонност към всички и не си водете дребните деца на „ Отмъстителите: Война до безкрайност ”.
От самия сюжет нищо няма да издам, което да не се знае към този момент от филмовия откъс. Танос, вселенският изверг, се завръща на Земята (и други планети), с цел да събере шестте камъка на безкрайността и по този метод да овладее всички космополитен сили, като задачата му е освен да получи една гола власт, ами да разполага с живота и гибелта във Вселената. Моралните му претекстове да е неприятният, са доста в модата на антигероите – Танос, който в предходните си появи беше просто едно зло, тук буди състрадание и благосклонност.
Всички супергерои в трите етапи на Marvel са тук (без двама), т.е. има към 25 основни герои. Това, което прави в действителност мощно усещане, е, че присъединяване на всеки е запаметяващо се и уравновесено с това на останалите. Това не е филм на Железния човек, Капитан Америка, Хълк и Тор. Сюжетът е уравновесен и откъм тъждество на половете, и етнически. Нещо, което става все по-важно за Холивуд. Целта е реализирана без диря от насилена политкоректност.
Откъм резултати, епични подиуми на борби, галактически и земни, филмът е идеален. Лично за мен обаче това не е най-хубавият филм на Marvel, само че при тази тълпа от супергерои няма и по какъв начин да бъде, тъй като нямаме секунда време да се замислим върху освен това от девиза „ Един за всички, всички за един ”. Тук концепцията е да си тръгнеш замаян и наелектризиран от резултати и деяние и тъкмо това се случва. Няма нищо, което бих разкарала, с изключение на някои глуповати шегички, с които е присъщ Спайдърмен.
Това, което ме подлуди (за добро), беше финалът и после чакането на сцените пост-кредит. Най-верните почитатели на Marvel знаят, че с цел да си получат дребната доза отпратка отсега нататък, не трябва да се отлепят от стола, до момента в който не се източи и името на последния шофьор на продукцията. Тук тези подиуми не са в средата на заема, а в самия му край. Това е направено преднамерено, с цел да ни мъчат и да си задаваме въпроса ще има ли въобще нещо напред. Отговорът е повече от приемлив!
Сега остава да дочакаме март 2019 година и „ Капитан Марвъл ” и да разберем къде, по дяволите, е била през всичките тези 10 години (или по-точно защо е защитавана в тайна). Защото по всичко наподобява, че в следващия епизод на " Отмъстителите " супергероите ще имат огромна потребност от нея, когато и да се намира тя...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ